За цената на един успех

/Цвети Пиронкова на Уимбълдън/

Дълго време обмислях дали да напиша тази статия. Провокираха ме обаче безумните коментари в интернет пространството на мои сънародници. След като Цвети победи Винъс Уилямс, а преди това и Вера Звонарьова на свещената трева в Обединеното кралство, пак имаше негативни коментари и откровени заяждания. А българката беше победила третата в ранглистата и петкратната шампионка на същия този турнир... И то с чисти победи с 2:0 сета. След загубата на Цвети от Петра Квитова същите тези индивиди надигнаха глава като същински заровени в тинята блатни чудовища и започнаха да бълват помия по нашето момиче. Как не заслужавала и това класиране, как победила с късмет, как нямала качества за големия тенис и т.н. и т.н. След всичката тази откровена бълвоч, мисля, че все пак имам право и на ответен отговор.

Та, тези интернет- мишки се чудеха- на мен и на хората, които искрено се радвахме на успехите на нашето момиче- как сме можели да се радваме на ¼ финал, това не било нищо, не е ценен успех, не било като да стигнеш до финал или да спечелиш турнир от Големия шлем, плюс споменатото вече- че Цвети няма качества, а успехите й са плод на късмет, контузии или слаба форма на съперничките й. А на кое друго да се радваме- на гелосаните ни и татуирани футболистчета- манекенчета? Или на „прекрасните” ни политици? Или на „високия” си стандарт на живот?

В тази връзка хора като Цвети и Гришо са нещо като оазис в пустинята. Неслучайно, Макенроу се чудеше как така това момче от Хасково може да играе толкова добре на трева, след като в България няма нито едно затревено игрище. А всъщност какви ли толкова условия за трениране на младите надежди с ракета в ръка имаме, че да претендираме и изискваме от нашите двама най-добри тенисисти толкова много?

Цвети Пиронкова специално винаги съм я защитавал и ще продължавам да го правя. Защо ли? Ами, защото сякаш все още си е същото скромно момиче от Пловдив. Сякаш не се променила, не се е и възгордяла. Не ни гледа отгоре, все едно е нещо повече от нас. Защото след победата над по-голямата от сестрите Уилямс на официалното интервю за Скай Спортс дори изглеждаше леко притеснена от камерата. Защото докато американката в деня преди мача й се заканваше, Цвети излезе и си свърши работата на корта. А след мача не каза и една лоша дума за съперничката си...

И да- за мен този ¼ финал е ценен и защото Цвети вероятно няма дори 1/3 от условията, в които тренират нейните съпернички на Уимбълдън. Защото нашето момиче е постигнала всичко това с много воля и лишения/нейни и на семейството й/. Защото победи третата в света и петкратната шампионка на Уимбълдън. А накрая отпадна повече от достойно от осмата в света.

Не съм чак такъв голям специалист в тениса. Признавам си, че и не следя редовно мачовете от този спорт. Но тези на Уимбълдън с българско участие ме караха да затаявам дъх. Радвах се искрено и преживявах всяка една точка заедно с Цвети и Гришо. А победите ме накараха отново да се почувствам горд, че те са мои сънародници. Моля се идолите и моделите за подражание на младите да са хора като Цвети и Гришо, а не гелосаните футболисчета и силиконовите фолк-диви. Да не говорим, че Цвети е и с пъти по-красива от последните...